„КУКУ - КУЛТУРАТА” И СИНДРОМЪТ НА КУКУВИЦАТА
Синдромът е набор от признаци, които говорят за някакво сериозно заболяване. В случая, за който ще говорим по-надолу, става дума за заболяване на духа на българското общество през последните десетилетия и за пътя по който може да бъде излекувано.
Известно е, че преди повече от 600 години българският народ, който бе разпокъсан от политическите борби между своите князе и феодали, попадна под ударите на едно свирепо, диво племе допуснато от старата Византия на Балканския полуостров. С което тя подписа и собствената си присъда.
Днес османците имат амбициите да се завърнат отново на Балканския полуостров, което личи от докрината за Неоосманизма, лансирана от държавното ръководство на република Турция. Позорно и отвратително е, че бившият български президент Желю Желев е голям радетел за тази кауза. И не само той. Вижте политиката и на настоящия президент Георги Първанов, на Симеон Сакскобурготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов...Случайно ли е всичко това?
Известно е, че кукувицата снася своите яйца в гнездата на други птици. „Дава ги в приемни семейства” като някои наши сънародници, които нямат нито възпитание и образование, нито професия и работа. Но пък имат много деца, за което нашите държавници ги насърчават. Вместо да ги подпомагат социално при условие, че планират разумно семейството си.
По подобен начин някои държави пък имат навика да „снасят” своите идеологически яйца в чужди гнезда. След време се излюпват така наречените „куку-вци”. Куку-вци не са само онези наглед безобидни момченца, които в началото на деветдесетте години пееха: „питат ли ме де зората - шат на патката главата!”,... „къде е сестро Караджата - ...!” Те не се посвениха пред подвига на националните ни герои. Трябва да имаш наистина патешки мозък, за да се гавриш по този начин с най-сакралните ценности на собствения си народ. Няма морал там където няма национално самоуважение.
Кукувци са и външните ни министри. Като Соломон Паси, който изрече прословутата фраза „Майната му на православието!” Като покровителя на турската мафия у нас Ахмет Доган, който е обявен за най-великия политик. Или сегашният министър Николай Младенов, „снесен” от фондация „Отворено общество”, който прегръща турския външен министър и турската доктрина за проникване в „стратегическа дълбочина”. Това допада на Стефан Тафровци, Ивайло Калфинци, и още много такива Киряк Стефчовци. Не искам да се спирам на опростачването, чалгата, ориенталщината на Азис, Слави Трифонов и много други новопотурчени варвари и еничари – кукувици, които са наети срещу големи хонорари да подменят автентичното, хилядолетно българско изкуство с „куку-култура”. Циганията, педерастията и проституцията вече станаха едва ли не еталон на културата.
Феликс Каниц и Алфонс дьо Ламартин писаха през 19 век за оцелялата по чудодеен начин висока култура и висока нравственост на поробените българи. Някога Османската империя ни унищожаваше физически, ограбваше земята и децата на българския народ. Но не успя да сломи неговия дух. Винаги сме имали велики и горди хора - като се тръгне от Патриарх Евтимий Търновски, който с очи блестящи, като сребърния кръст на гърдите му, утешаваше българите сред руините на Царевец, Паисий Хилендарски, който обикаляше в тъмницата на робството българските земи за да носи надежда ... и се стигне до Васил Левски, който учеше, че „трябва твърдост, кураж, постоянство, че страхът е подлост, гордостта – пиянство”. Защо днешните лумпени наричат паметника на патриарх Евтимий „попа”, а бившият президент Петър Стоянов предаде на гърците свещенната история на Паисий, която е писана за българи и по право принадлежи на нас? Защо млади и способни българи бягат в чужбина, а тези които остават тук нямат деца? Защо БСП на своите предизборни митинги вместо музика пуска чалга? Защо в сградата на БИАД – Българското Инженерно Архитектурно Дружество, която е създадена от най-светлите ни умове след Освобождението, след 10 ноември започнаха да играят кючеци? Защо се провежда системна политика за погром на българската наука и образование, а милионите отиват за яхти и дворци на крадци и некъдърници? Това ли е култура, това ли е демокрация, това ли е цивилизация? Случайно ли е това или преднамерено? Българската интелигенция, ако все още има такава, трябва да отговори на този въпрос.Наскоро пред народния театър „Иван Вазов” български духовни аристократи повикаха софианци да се борят срещу монополистите – похитители на топлината, светлината и водата /а скоро може би и на въздуха/. Събраха се стотина души, макар че са ограбени стотици хиляди. Този факт показва, че българският народ вече не вярва на нищо и на никого. Надеждата умира последна. Загубата на надежда е нещо страшно.За да оцелее нашият народ е необходимо още сега всички, които имаме благородството да се отречем от своите жалки, дребнави, егоистични, нарцистични, парични и всякакви подобни амбиции, да се хванем ръка за ръка на едно голямо хоро, както казваше Левски, и България – Светинята да я извадим от тинята!